20.04.2007 г., 21:13

В едно бъдещо време

662 0 0
В едно бъдещо време

Изпитваш страх, когато тя ти говори и те гледа в очи,
Неините думи сякаш пробиват дупка в твоето сърце.
Изпитваш преклонение, цялата ти душевност кърви,
Но може би, тя вече е забравила всичките ви спомени.

Никой не ти каза, че тя ще дойде и ще те заговори първа,
И нейните думи, ще те върнат с много дни във времето назад.
Никой не ти каза, че тя ще те открие твоята душа мъртва,
Защото ти вече я мразиш и обичаш, повече от целия свят.

Кой може да ми каже, дали с нея ще е толкова лесно?
Кой може да ми каже, дали всичко ще бъде добро?
Кой може да ми каже, дали вече борбата ни свърши,
И сега дойде време, пак да сме заедно като едно?

Изпитваш себе си, когато тя се извинява за преди,
Защото си грешал за нея, и си я обидил безпричинно.
Изпитваш нейните думи, сякаш огън гори. Твоите искри
могат да се прокраднат между вас все тъй невинно...

Никой не ти каза,
че тя ще ти се усмихне за първи път от години
И ти не разбра, как да реагираш на нейната радост.
Никой не ти каза, че тя ще заплаче и ще каже "Прости ми",
Защото всеки е бил нараняван в своята младост.

Аз първи трябваше да се завърна тук,
Да ти кажа, че всичко вече е наред,
Ние дори не си говорихме напук...
...Винаги бягахме един от друг.
Аз може би първи трябваше да реша
Да ти кажа, че всичко ще бъде наред,
Ние дори не си скривахме страха.
Аз сякаш винаги бягах към теб,
Винаги бягах към теб

Кой може да ми каже, дали с нея ще е толкова лесно?
Кой може да ми каже, дали всичко ще бъде добро?
Кой може да ми каже, дали вече борбата ни свърши,
И сега дойде време, пак да сме заедно като едно?


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...