В ерата на акорди тъга…
Тиха, прочувствена музика…
Рея се. Отдавна не летя
в ерата на акорди тъга.
Заспивам с твоите стихове,
събуждам се с разказите ти,
с душата ти по света вървя.
Все препрочитам твоя роман
за милия ни български род
и за една майчица тъжа…
Съкровищница от спомени
при пендари и златни пафти -
в раклата на сърцето държа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Танчева Всички права запазени
