В ерата на акорди тъга…
Тиха, прочувствена музика…
Рея се. Отдавна не летя
в ерата на акорди тъга.
Заспивам с твоите стихове,
събуждам се с разказите ти,
с душата ти по света вървя.
Все препрочитам твоя роман
за милия ни български род
и за една майчица тъжа…
Съкровищница от спомени
при пендари и златни пафти -
в раклата на сърцето държа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Танчева Все права защищены
