6 feb 2016, 20:47

В ерата на акорди тъга…

  Poesía
1.5K 0 11

Тиха, прочувствена музика…

Рея се. Отдавна не летя

в ерата на акорди тъга.

Заспивам с твоите стихове,

събуждам се с разказите ти,

с душата ти по света вървя.

Все препрочитам твоя роман

за милия ни български род

и за една майчица тъжа…

Съкровищница от спомени

при пендари и златни пафти -

в раклата на сърцето държа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Спомените са богатство!
  • Съкровищата не бива да остават скрити за хората, които имат очи и сърце за тях...
    поздрави!
  • Много хубаво!
  • Благодаря, че споделихте... Ilis, твоето великолепно стихотворение "Камък речен" сега ми е толкова близко...
  • „Любовта не се губи...“- така мисли и Блага Димитрова.
    Усетих тъгата в акордните небеса.
    Поздрав!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...