6 feb 2016, 20:47

В ерата на акорди тъга… 

  Poesía
1063 0 12

Тиха, прочувствена музика…

Рея се. Отдавна не летя

в ерата на акорди тъга.

Заспивам с твоите стихове,

събуждам се с разказите ти,

с душата ти по света вървя.

Все препрочитам твоя роман

за милия ни български род

и за една майчица тъжа…

Съкровищница от спомени

при пендари и златни пафти -

в раклата на сърцето държа.

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Спомените са богатство!
  • Съкровищата не бива да остават скрити за хората, които имат очи и сърце за тях...
    поздрави!
  • Много хубаво!
  • Благодаря, че споделихте... Ilis, твоето великолепно стихотворение "Камък речен" сега ми е толкова близко...
  • „Любовта не се губи...“- така мисли и Блага Димитрова.
    Усетих тъгата в акордните небеса.
    Поздрав!
  • Тиха,нежна идилия.... И спокоиствие от всеки ред... Приятно. хубаво!
  • Стих, написан от добра и може би, точно заради това - тъжна българка...
  • !!!
  • Да тачим онези, които са възпяли род и родина е нещо изключително достойно. А да ги тачим чрез хубави стихове е дваж по-достойно. Поздравявам те, че постъпваш така, Роси и ти желая много хубава неделя и благословена нова седмица!
  • Благодаря, че споделяш, Цеци!
  • !!! "Тиха, прочувствена музика…
    Рея се. Отдавна не летя ,,,"

    Мисли и чувства познати!!!
    Усмихнат ден ти желая, Роси!
Propuestas
: ??:??