Feb 6, 2016, 8:47 PM

В ерата на акорди тъга…

  Poetry
1.5K 0 11

Тиха, прочувствена музика…

Рея се. Отдавна не летя

в ерата на акорди тъга.

Заспивам с твоите стихове,

събуждам се с разказите ти,

с душата ти по света вървя.

Все препрочитам твоя роман

за милия ни български род

и за една майчица тъжа…

Съкровищница от спомени

при пендари и златни пафти -

в раклата на сърцето държа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Танчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Спомените са богатство!
  • Съкровищата не бива да остават скрити за хората, които имат очи и сърце за тях...
    поздрави!
  • Много хубаво!
  • Благодаря, че споделихте... Ilis, твоето великолепно стихотворение "Камък речен" сега ми е толкова близко...
  • „Любовта не се губи...“- така мисли и Блага Димитрова.
    Усетих тъгата в акордните небеса.
    Поздрав!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...