Във есента остават

 само голи клони.

 В ярмомелката се смилат

 злаци и листа.

 И бурята с камшици

 Времето подгони,

 напомни ни,

че има  

 и край на света.

Родиха се през лятото 

 и вече вехнат...

 О, колко е нетраен

 живият ни път!

 Но пак във семето

 намираме утеха.

 И чакаме

 в браздите да ги заорат.

И тъй от векове

 нещата се повтарят,

 въртят се главоломно

 в този кръговрат!

 И тъй живеещите

 с времената спорят 

 и животът ни остава

 вечно млад...

Сега Природата

 намята нова дреха,

 прибира слънцето

 и летните лъчи,

 и прелетниците

 по своя път на юг поеха,

 и  се разплакаха

 небесните очи!