В есента
500
0
0
Във есента остават
само голи клони.
В ярмомелката се смилат
злаци и листа.
И бурята с камшици
Времето подгони,
напомни ни,
че има
и край на света.
Родиха се през лятото
и вече вехнат...
О, колко е нетраен
живият ни път!
Но пак във семето
намираме утеха.
И чакаме
в браздите да ги заорат.
И тъй от векове
нещата се повтарят,
въртят се главоломно
в този кръговрат!
И тъй живеещите
с времената спорят
и животът ни остава
вечно млад...
Сега Природата
намята нова дреха,
прибира слънцето
и летните лъчи,
и прелетниците
по своя път на юг поеха,
и се разплакаха
небесните очи!
© Христо Славов All rights reserved.
