В галоп
В ГАЛОП
„Я коней напою,
Я куплет допою, -
Хоть немного еще постою на краю!...”
Владимир Висоцки
На Стефан Стефанов
С копита чаткат бързите коне -
от чакане навярно полудяват.
В туй земно съществуване поне
да бихме време имали, но не остава
за песен неизпята, ненаписан стих,
за обич неизказана, за ласка,
за някоя картина - в нея щрих,
за честен поглед, несвалена маска.
А бързат полуделите коне -
пръхтят със ноздри някъде накрая.
Да бихме време имали поне
най-близките до нас да опознаем...
А то не стига. И като капак
сами пришпорваме в галоп конете.
Замайват ни със шеметния бяг
и милост във очите им не свети.
Дори да можехме по път да спрем,
за ден да върнем впряга си обратно,
не с всичко ще успеем, не съвсем…
И тъжно е това, и е понятно.
11. 09. 2013 г.
Русе
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Ченков Всички права запазени
