21.12.2022 г., 9:52 ч.
В гласа ми тихо скърца скрежът
В гласа ми тихо скърца скрежът,
разказвам приказка сега.
Мълчи! Ако ни забележат,
ще побелеем от снега.
И приказката ще прозвънне,
висулка – скършена, на три,
а зимна нощ е и бездънни,
са небесата. В тях се скри,
града бездушен очарова
искрица нежна – в резеда
изгряла ярка с благослова
на две души една звезда. ...
разказвам приказка сега.
Мълчи! Ако ни забележат,
ще побелеем от снега.
И приказката ще прозвънне,
висулка – скършена, на три,
а зимна нощ е и бездънни,
са небесата. В тях се скри,
града бездушен очарова
искрица нежна – в резеда
изгряла ярка с благослова
на две души една звезда. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Надежда Ангелова Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
