В гласа ми тихо скърца скрежът,
разказвам приказка сега.
Мълчи! Ако ни забележат,
ще побелеем от снега.
И приказката ще прозвънне,
висулка – скършена, на три,
а зимна нощ е и бездънни,
са небесата. В тях се скри,
града бездушен очарова
искрица нежна – в резеда
изгряла ярка с благослова
на две души една звезда. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up