Полудяхме ли всички за власт, за пари?
За надмощие, сила и още какво?
А животът безмилостно в кръг се върти.
Някой пита ли всъщност, защо?
Полудяхме ли в търсене на земни блага?
В надпревара да бъдеш все пръв?
Докога ще препускаш? Кажи, докога,
ще се бориш до пот и до кръв?
В гонитба със времето шансът е нула.
Ти ще спреш изведнъж, ала времето не.
И ще рухне за миг твойта пясъчна кула.
Ще попиташ смутен: "Накъде?"
И със себе си нищо не можеш да вземеш.
Нямаш нужда от власт, от пари.
Помисли си сега, че когато поемеш
няма време за прошка, уви!
Погледни към Всевишния. Само Той има
от безценни съкровища до по-добри дни.
Бог от всичко ти дава и нищо не взима,
само вяра се иска. Помни.
А без вяра си нищо, просто някакъв миг.
Бог създаде те, Той ще те вземе назад.
Не живей във заблуда, че си вечно велик.
Помисли си за другия свят.
© Ивелина Георгиева Всички права запазени
Нямаш нужда от власт, от пари.
Помисли си сега, че когато поемеш
няма време за прошка, уви!"
Една истина, която може би много малко хора осъзнават. Прекрасно стихотворение!