26 июн. 2013 г., 20:44

В гонитба с времето

2K 0 10

Полудяхме ли всички за власт, за пари?

За надмощие, сила и още какво?

А животът безмилостно в кръг се върти.

Някой пита ли всъщност, защо?

 

Полудяхме ли в търсене на земни блага?

В надпревара да бъдеш все пръв?

Докога ще препускаш? Кажи, докога,

ще се бориш до пот и до кръв?

 

В гонитба със времето шансът е нула.

Ти ще спреш изведнъж, ала времето не.

И ще рухне за миг твойта пясъчна кула.

Ще попиташ смутен: "Накъде?"

 

И със себе си нищо не можеш да вземеш.

Нямаш нужда от власт, от пари.

Помисли си сега, че когато поемеш

няма време за прошка, уви!

 

Погледни към Всевишния. Само Той има

от безценни съкровища до по-добри дни.

Бог от всичко ти дава и нищо не взима,

само вяра се иска. Помни.

 

А без вяра си нищо, просто някакъв миг.

Бог създаде те, Той ще те вземе назад.

Не живей във заблуда, че си вечно велик.

Помисли си за другия свят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "И със себе си нищо не можеш да вземеш.
    Нямаш нужда от власт, от пари.
    Помисли си сега, че когато поемеш
    няма време за прошка, уви!"
    Една истина, която може би много малко хора осъзнават. Прекрасно стихотворение!
  • Поантата е разбиваща!
    Мога само да завърша с "Амин"!
  • Благодаря на всички за топлите думи.
    Пламене, не си сам.
  • лудо биле
    пил съм
    тъпан бие
    хоро играм
    дум дум дум
    песъчинки време
    миг животец
    жалък
    пътувам
    по самотен път
    самотник...
  • Поетично благовестие, което може да се запечата само с Амин! Бог да те благослови, Ивелина! Оставих думите си с възторг!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...