В гората две врабчета
си правят гюведжета.
Отстрани пък Кума Лиса
сладко хапва си мекица.
Казала тя на двете врабчета,
че ще станат на кюфтета,
ако не дадат на Лиса гюведжета.
А врабчетата отвърнали:
"Бягай от тук, лисицо гадна,
че мечката е гладна
и мигом ще те излапа,
хване ли те с огромната си лапа."
Лисата се притеснила
и мигом се изпарила.
Вървяла си Лиса из гората
и какво да види тя горката?
Меца срещу нея се задава.
Лиса мигом се спича,
а от Меца огромна лига се стича.
"Лисо, имам огромен глад
и няма начин ще те ям, брат"
"Лисо, моля, пощади ме,
ела във нас, ще готвя в твое име,
каквото щеш, ще ти приготвя,
само недей ме хапва."
"Добре, Лисо, искам кюфтета по Чирпански,
за да се наям аз душмански."
Отишли в колибката на Лиса,
а тя горката се шашардиса,
и все пак направи тя кюфтета,
и двамата яли като прасета.
После се впуснаха във сън,
а врабчетата им се смееха отвън.
© Георги Николов Всички права запазени