agferdousi65 (Асенчо Грудев)
658 1639
30.10.2022 г., 11:41 ч.

В гори незнайни сам се скитам... 

  Поезия » Любовна, Друга
538 4 12

В гори незнайни сам се скитам

  и търся те сред дървесата.

За тебе изворите питам,

а те мълчат през есента.

  И търся те сред дървесата

с нестихващият жарък ритъм

на моето сърце – в съдбата

    вървя към теб, към любовта.

 

По вятъра изпратих слово,

  най-откровеният си стих,

но в миг изгуби го сурово

увлечен в танц на лудостта.

  Най-откровеният си стих

по дъжд изпратих ти отново

и той макар валял е тих

    вървя към теб, към любовта.

 

Да видя образът ти мил,

  да чуя нежният ти глас –

това в мечтание стаил

очаквам жадно пролетта.

  Да чуя нежният ти глас

с вълшебството си запленил

е истински стремеж и аз

    вървя към теб, към любовта.

 

Ще бъдат изгреви с лъчи 

  с по-топли чувства отпреди

и няма вече да мълчи

талантът ти сред гореста.

  С по-топли чувства отпреди

и по-лазурно в две очи

живот красив ще заблести...

    Вървя към теб, към любовта.

 

 

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??