В гори незнайни сам се скитам
и търся те сред дървесата.
За тебе изворите питам,
а те мълчат през есента.
И търся те сред дървесата
с нестихващият жарък ритъм
на моето сърце – в съдбата
вървя към теб, към любовта.
По вятъра изпратих слово,
най-откровеният си стих,
но в миг изгуби го сурово
увлечен в танц на лудостта. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up