В гори незнайни сам се скитам...
В гори незнайни сам се скитам
и търся те сред дървесата.
За тебе изворите питам,
а те мълчат през есента.
И търся те сред дървесата
с нестихващият жарък ритъм
на моето сърце – в съдбата
вървя към теб, към любовта.
По вятъра изпратих слово,
най-откровеният си стих,
но в миг изгуби го сурово
увлечен в танц на лудостта.
Най-откровеният си стих
по дъжд изпратих ти отново
и той макар валял е тих
вървя към теб, към любовта.
Да видя образът ти мил,
да чуя нежният ти глас –
това в мечтание стаил
очаквам жадно пролетта.
Да чуя нежният ти глас
с вълшебството си запленил
е истински стремеж и аз
вървя към теб, към любовта.
Ще бъдат изгреви с лъчи
с по-топли чувства отпреди
и няма вече да мълчи
талантът ти сред гореста.
С по-топли чувства отпреди
и по-лазурно в две очи
живот красив ще заблести...
Вървя към теб, към любовта.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
