След близо - година, реших да замина
в Созопол със мойта жена.
Заминахме двама, без никаква драма.
Но там, се оказах - с рода:
Бабета, свекърви, шест лелички първи!
Изпаднах в неистински шок!
За миг да повърна - дори да се върна
в квартала - в панелния блок!
Не можех с жената да срещам родата.
Приличах на пълен идиот!
И с бодра походка - поех на разходка,
да дишам под слънцето йод!
От Санта Марина към къмпинг Градина
потеглих по плажа пеша.
Вървях четри часа, тотално слънчасах,
изплезих език и душа!
Напълно безсилен, съвсем не мобилен
поръчах на плажа коняк!
А там, три русалки с балкони немалки
решиха, че аз съм - Юнак!
Подвили колене, те спряха пред мене.
Протегнаха жадно ръце!
Поръчах им вино и страшно невинно
потеглихме смело напред!
Но с първата чашка - девицата Сашка,
поиска да седне до мен!
Не знаех на плажа - какво да й кажа.
Погледнах я малко смутен.
А стройната Лена, бе адски вглъбена.
Погали ми десният крак!
Напълно фриволно - направо доволно,
показа огромен мерак!
Но най ме нервира - красивата Мира,
тя бръкна сред моя чатал!
Не знам, кво намери, но взе да трепери!
Загледа ме с много печал!
Попаднал в бардака изгълтах коняка!
Преминах на Дом Периньон!
Така, криво-ляво - напихме се здраво!
Потърсихме нощен пансион.
Открихме в гората палатка в тревата,
Влязох… Съблякох се гол!
Започнах да чакам - ухания в мрака!
Изби ми, по тялото сол!
В миг чудната Сашка, яви се по прашка.
Полегна отляво на мен.
Пък стройната Лена, ми гушна корема!
Само… по скъп сутиен!
Но сладката Мира - опять ме нервира!
Извади голям телефон,
и взе да ме снима, тъй както сме трима.
По гащи - с ухилен фасон!
Тя с радост ми рече, че днес - отдалече
ще прати на мойта жена,
невинните пози - с девойки - по рози,
и с моята волна снага!
Тя беше роднина - на стринка ми Нина,
поиска ми скромен рушвет.
И аз - край гората - обрах банкомата!
Не исках да бъда проклет.
Изтеглих парички, платих си на всички.
Да пазят за мен тишина!
Изтрих трите снимки до двете блондинки
и хукнах към мойта жена!
Прегърнах я силно, и страшно мобилно
я гушках с мерак през нощта!
А после - неделя - търпях и споделях -
терорът на мойта рода!
😀
Юри
Йовев
Юли
2021 г.
© Yuri Yovev Всички права запазени