14.11.2021 г., 11:40 ч.  

В градовете от хартия 

  Поезия » Друга
1110 8 11

Живееш в градовете от хартия,

не бързаш да им даваш имена,

от бурите, от всяка зла стихия

ти пазиш всички живи семена,

защото вълчи зъби да посееш,

ще чакаш да пожънеш бесове

и ако искаш, искаш да запееш

по всички непознати градове,

не може в градовете от хартия

да драснеш клечката кибрит,

от бурите, от всяка зла стихия

опазил всеки неизучен мит,

а пътят продължава да се вие

и всеки спътник е добре дошъл,

от себе си не можеш да се криеш

и нито от врага си зъл,

но път ще трябва да намериш

без капка на съмнение, печал,

без празното у вечните химери

и с дрехи неопръскани от кал,

тогава градовете от хартия

ще имат други, свои имена,

в огньове не изгарят само тия,

опазили виденията от съня.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     .

 

© Димитър Станчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Разкош!
  • Нека съм ясен и да си дойдем на думата. Нямам намерение да влизам в безсмислени спорове с никого. Уважавам усилията и на хората, надарени с талант и на тези, които нямат талант, но въпреки това се опитват да пишат и да изразяват онова, което ги вълнува. Бъдете здрави, пазете се в тези трудни времена! Аз ще продължавам да пиша така, както съм убеден, че трябва да се пише. Не приемам мнения, нито съвети за каквито и да е творби, че трябва да изглеждат по един или друг начин, за да отговарят на нечии очаквания. Благодаря на всички вас!
  • Удоволствие си, Христо.
  • Това тук е писано с необременето съзнание , а е творба на познание! Ивчо , ако някога успееш да "свалиш скафандъра" (от академично знание ) ще разбереш , че високото е дълбоко, широко и светло ! Усмииииииииииих! Искрено Ви се възхищавам на таланта г - н Станчев !
  • Господин Христов, не търсете смисъл там, където разчитам на перкусивната сила на думите, а и ако съм успял да постигна синтагма и да използвам прозодически средства, аз съм изпълнил целта си. А и да, претенциозен съм и имам амбиции.
  • Браво! В един свят, направен (като че ли) от хартия, само мечтателите могат да опазят себе си.
  • "но път ще трябва да намериш
    без капка на съмнение, печал,
    без празното у вечните химери
    и с дрехи неопръскани от кал,"

    Хареса ми!
  • Интересно. Верно ни вълнуват сходни мисли и усещания, но колко различно ги изразяваме. За мен точно това е много надграждащо
  • Хартиеният свят. И дом,и крепост.
    И място да се скриеш от света,
    във който книга е ненужна вехтост
    посред техническата суета...

    Благодаря за провокацията.
  • Отлично!
    "но път ще трябва да намериш"
  • Стихотворението е прекрасно, като идея, но съм учуден, защо си го написал, като едно изречение.
    Може би си търсил в това да подсилиш замисъла.
    Не знам, твърде бос съм в поезията.
Предложения
: ??:??