29.08.2014 г., 20:17

В гърдите сърцето е натежало

552 0 0

Самотата липсата принуждава,

докосвайки в спомена всяка болка,

завинаги тя любовта отчуждава

и пропуска последната обиколка.

 

Не забравяй никога своето минало,

дори бъдещето съвсем да е ясно,

в самотата сърцето е утихнало –

захвърлено на незнайно място.

 

Поредно желание неизпълнено,

в гърдите сърцето е натежало –

от чувства и тъга е препълнено,

но на нея винаги е принадлежало.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никица Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...