Aug 29, 2014, 8:17 PM

В гърдите сърцето е натежало

  Poetry » Love
551 0 0

Самотата липсата принуждава,

докосвайки в спомена всяка болка,

завинаги тя любовта отчуждава

и пропуска последната обиколка.

 

Не забравяй никога своето минало,

дори бъдещето съвсем да е ясно,

в самотата сърцето е утихнало –

захвърлено на незнайно място.

 

Поредно желание неизпълнено,

в гърдите сърцето е натежало –

от чувства и тъга е препълнено,

но на нея винаги е принадлежало.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никица Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...