3.06.2016 г., 22:51 ч.  

В гърлото на Змията 

  Поезия
1093 2 11

Какво
е
щастие?
Да
летиш
без
криле.
Да
летиш
без
небе.
Да
си
риба
в
небето
под
дъното.
Утрото
може
да
не
настъпи.
В
савасана
тялото
ти
да
остане.
Вгледай
се
в
празнотата.
Тя
вижда
през
теб.
Слънцето
не
й
пречи.
Океанът
не
я
плаши.
По-дълбока
е
от
Марианската
падина.
По-трайна
от
реликтово
ехо.
Към
Големия
взрив
те
връща.
Щастие
трайно
да
търсиш.
Празнотата
е
плащ.
Плащ
е
мъглата.
Как
ще
ги
различиш?
По
осанката!
Кралят
от
просяка!
Любовта
от
пиринча!
Тунел
е
гърлото
на
Змията...!

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Истина е.
  • Оригинално! Поздрави и от мен!
  • Интересна, замисляща творба. Поздравления!
  • Хубав стих! Поздравления!
  • Идеята за небе под дъното много ми допадна, в нея виждам една светла надежда за добро, независимо колко дълбоко е пропадането!
  • Много интересно...!!!
  • Може би...
    Ако се будиш, и заспиваш винаги
    със ясна мисъл че не си нещастен.
    Това е щастие и щом го имаш ти
    Морето е за теб до колене...
  • Такава поезия се чете бавно... Опияняваш. Светъл ден, Мисана!!!
  • Да бъдеш в Иманентността и в същото време извън нея, състоянието в което ставаш изолиран наблюдател е изкуство. Можеш го, Младене!
  • Хареса ми стиха ти , Младене!
    "Големия взрив те връща.
    Щастие сияйно да търсиш."
    За да откриеш, че щастието
    е закодирано във душата.
    Поздравления!
    Пожелавам ти нови творчески успехи!
  • Провокативен текст, който насочва мислите ни към същността на щастието и празнотата.
    А отговорите ще бъдат различни за всеки...
    Една от малкото дълбоко философски творби тук.
    Поздравления, Мисана!
Предложения
: ??:??