В Храма потърси ме
Думи любовни са нежни красиви,
галят и мамят сърцето, очите,
но си самотен сред вещите сиви –
тъжни, безрадостни днес са ти дните.
Сенките нощни умора не знаят,
пръсти безплътни към тебе протягат...
Мисли ненужни в ума ти блуждаят
и като в обръч главата ти стягат.
Бавно, безлично животът минава...
Влизаш понякога и в интернета.
Чакаш писмата ѝ... нямаш изява.
Музата твоя... отново заета.
* * *
Думите спомени – парещи въглени,
огън невидим разгарят в гърдите.
Търсиш ли лек за очите замъглени!
С псалми, с молитви запълвай си дните!
В Мене повярвай с любов и смирение...
мислите светли напред да те водят.
В Храма търси ме с духовното зрение...
там, дето скитници нощни не бродят!
12,45 ч. 30 юни 2013
Ред.16,45 ч. 19 декември 2019
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванъ Митовъ Всички права запазени
