В Храма потърси ме
Думи любовни са нежни красиви,
галят и мамят сърцето, очите,
но си самотен сред вещите сиви –
тъжни, безрадостни днес са ти дните.
Сенките нощни умора не знаят,
пръсти безплътни към тебе протягат...
Мисли ненужни в ума ти блуждаят
и като в обръч главата ти стягат.
Бавно, безлично животът минава...
Влизаш понякога и в интернета.
Чакаш писмата ѝ... нямаш изява.
Музата твоя... отново заета.
* * *
Думите спомени – парещи въглени,
огън невидим разгарят в гърдите.
Търсиш ли лек за очите замъглени!
С псалми, с молитви запълвай си дните!
В Мене повярвай с любов и смирение...
мислите светли напред да те водят.
В Храма търси ме с духовното зрение...
там, дето скитници нощни не бродят!
12,45 ч. 30 юни 2013
Ред.16,45 ч. 19 декември 2019
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иванъ Митовъ Все права защищены
