В И З И Т К А
Не отминавайте...
Във времето бездарно и безродно
живота си превърнах
в многогодишен неиздаден ежедневник.
Свийте ме на факла.
В мъглата гъста и ленива,
която, като бездомно куче
по стените на изплашените сгради
гръб потрива,
eдно случайно въгленче, искра надежда
ще ме подпали,
аз ще се пробудя,
ще заговорят страниците избелели и набръчкани
за времето на сенки и заблуди.
За дните, във които аз бях просто
кичур рус, очи зелени,
пореден номер в нечий регистър,
електорална единица, чип хазартен,
с който случайни хора и съвсем случайно
безмилостно се изиграваха взаимно.
Ще осветя земята тъмна и ръждива
от толкова пролята кръв и от човешката отрова,
земята, изоставена на смисъла
и логиката многозначна на сезоните.
Опоскана от алчните ръце на хора,
измъчени и оскотели от история.
Поспрете се, защото ако ме отминете,одрипавелият ми дух в лисича кожа
ще скита подир сенките на ятото,
обречено да се завръща всяка есен
в древния си дом,
а лятото да бъде тук заточено.
Измъчената бяла птица на съвестта
ще кацне върху вашия прозорец.
В една безлунна тиха стая,
където светят само портокалите на масата,
изпъкналите й очи ще проследят
меланхоличната зависимост
между ръката, кафето в чашата
и звездния поток.
На дъното съдбата ще изпише лицето ми
и името, като проклятие към всички,
които ме отминаха.
Ръцете ми, във ръкавици от сълзи и очакване,
ще впият хищни нокти във съня ви
и ще разлистят вчерашните вестници,
отминалите книги
и неизречени на глас човешки дневници.
Не можете да ме отминете.
Ще се превърна в разръфания тротоар
пред прага ви,
във камъче досадно, което всяка вечер заядливо
изплюва вятърът в луксозните обувки.
Ще се разтворя в мисълта за нашето безличие,
което ни обезкостява милостиво.
Не трябва да ме отминавате.
И не защото аз съм зората на новия ви век.
А просто защото съм човек.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цонка Людмилова Всички права запазени
