В разпилените прашинки на времето,
в изгубените части на съня,
носейки на плещите бремето,
сбогом казвам без глас на любовта...
В отминалите, забравени мигове,
превърнати в кални лъжи,
изгубили са се красивите спомени,
стопени в някогашните, отминали вече
мечти...
И забързана по пътя на мислите,
подминавам спирките на любовта,
устремена уж към своето достойнство, ...