6.08.2021 г., 15:38

В изповедалнята - 12

1.7K 2 6

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

МОНАХИНЯТА: Повикал си ме, отче,тук! Не зная

                             със нещо съгреших ли аз? Гадая!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: О не , сестричке мила! Ти си чудна

                              Със вярата си силна си и будна!

 

МОНАХИНЯТА: Старая се с молитви да съм чиста,

                             огряна от надеждата лъчиста!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Повално е това, че ти прогледна!

                              Душичката ти бе във мрак и бедна!

 

МОНАХИНЯТА: О, братко мой, ти знаеш, грешна бях!

                             Животът ми изпълнен бе със грях!

                             По кръчми и бардаци обикалях,

                             одеждите си аз пред всеки свалях!

                             И песни пеех там така цинични!

                             Танцувах танци неблагоприлични!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Това е минало! Сега си нова

                              и вярваща си ти и нежнослова!

                              Гласът ти като славей е във хора!

                              Така е свеж, запееш ли, простора!

 

МОНАХИНЯТА: Ах, толкова се радвам, братко мой!

                              В душата си усещам жив покой!

                              Ще кажа само аз... Благодаря!

                              От думите ти искрени горя!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Това е лудост, може би, не знам,

                               но в миг ще бъда тук пред тебе прям!

                              Желая те, откакто те видях!

                              Пленен, от поглед пръв, от тебе бях!

 

МОНАХИНЯТА: Какво говориш, братко мой? Не бива!

                             Обет един телата ни покрива!

                             Телата ни не ни принадлежат!

                             Смирение най- чисто те дължат!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Прости ми ти! И толкова си права!

                              От страст изпуснах мисълта си здрава!

                              Подведе ме едното изкушение!

                              От дявола това е затъмнение!

 

МОНАХИНЯТА: А може и да бъде просветление!

                             Напразно да се губим във съмнение!

                             От ангелите може да е знак!

                             Кажи ми, братко, как ще любиш? Как???

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Ще бъда нежен, мила, до омая! 

                              Ще те погаля с полъха на Рая!

                              Ще те целувам ненаситно аз,

                               ще любя до забрава и от страст!

 

МОНАХИНЯТА: Вратата не забравяй да заключиш!

                             Каквото искаш, знай, ще го получиш!

                             Ще дойда утре в стаята ти аз

                             и нека бъде в този същи час!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Ще чакам, да!Ще бъде красота!

                              Усещам сбъдването на мечта!  ( излиза )

 

МОНАХИНЯТА: Най- после след години две, почти,

                             ще бъдеш със мъжленце, мила, ти.  ( излиза )

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...