6.08.2021 г., 15:38

В изповедалнята - 12

1.7K 2 6

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

МОНАХИНЯТА: Повикал си ме, отче,тук! Не зная

                             със нещо съгреших ли аз? Гадая!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: О не , сестричке мила! Ти си чудна

                              Със вярата си силна си и будна!

 

МОНАХИНЯТА: Старая се с молитви да съм чиста,

                             огряна от надеждата лъчиста!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Повално е това, че ти прогледна!

                              Душичката ти бе във мрак и бедна!

 

МОНАХИНЯТА: О, братко мой, ти знаеш, грешна бях!

                             Животът ми изпълнен бе със грях!

                             По кръчми и бардаци обикалях,

                             одеждите си аз пред всеки свалях!

                             И песни пеех там така цинични!

                             Танцувах танци неблагоприлични!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Това е минало! Сега си нова

                              и вярваща си ти и нежнослова!

                              Гласът ти като славей е във хора!

                              Така е свеж, запееш ли, простора!

 

МОНАХИНЯТА: Ах, толкова се радвам, братко мой!

                              В душата си усещам жив покой!

                              Ще кажа само аз... Благодаря!

                              От думите ти искрени горя!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Това е лудост, може би, не знам,

                               но в миг ще бъда тук пред тебе прям!

                              Желая те, откакто те видях!

                              Пленен, от поглед пръв, от тебе бях!

 

МОНАХИНЯТА: Какво говориш, братко мой? Не бива!

                             Обет един телата ни покрива!

                             Телата ни не ни принадлежат!

                             Смирение най- чисто те дължат!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Прости ми ти! И толкова си права!

                              От страст изпуснах мисълта си здрава!

                              Подведе ме едното изкушение!

                              От дявола това е затъмнение!

 

МОНАХИНЯТА: А може и да бъде просветление!

                             Напразно да се губим във съмнение!

                             От ангелите може да е знак!

                             Кажи ми, братко, как ще любиш? Как???

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Ще бъда нежен, мила, до омая! 

                              Ще те погаля с полъха на Рая!

                              Ще те целувам ненаситно аз,

                               ще любя до забрава и от страст!

 

МОНАХИНЯТА: Вратата не забравяй да заключиш!

                             Каквото искаш, знай, ще го получиш!

                             Ще дойда утре в стаята ти аз

                             и нека бъде в този същи час!

 

СВЕЩЕНИКЪТ: Ще чакам, да!Ще бъде красота!

                              Усещам сбъдването на мечта!  ( излиза )

 

МОНАХИНЯТА: Най- после след години две, почти,

                             ще бъдеш със мъжленце, мила, ти.  ( излиза )

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...