МОНАХИНЯТА: Повикал си ме, отче,тук! Не зная

                             със нещо съгреших ли аз? Гадая!

СВЕЩЕНИКЪТ: О не , сестричке мила! Ти си чудна

                              Със вярата си силна си и будна!

МОНАХИНЯТА: Старая се с молитви да съм чиста,

                             огряна от надеждата лъчиста!

СВЕЩЕНИКЪТ: Повално е това, че ти прогледна!

                              Душичката ти бе във мрак и бедна!

МОНАХИНЯТА: О, братко мой, ти знаеш, грешна бях!

                             Животът ми изпълнен бе със грях!

                             По кръчми и бардаци обикалях,

                             одеждите си аз пред всеки свалях!

                             И песни пеех там така цинични!

                             Танцувах танци неблагоприлични!

СВЕЩЕНИКЪТ: Това е минало! Сега си нова

                              и вярваща си ти и нежнослова!

                              Гласът ти като славей е във хора!

                              Така е свеж, запееш ли, простора!

МОНАХИНЯТА: Ах, толкова се радвам, братко мой!

                              В душата си усещам жив покой!

                              Ще кажа само аз... Благодаря!

                              От думите ти искрени горя!

СВЕЩЕНИКЪТ: Това е лудост, може би, не знам,

                               но в миг ще бъда тук пред тебе прям!

                              Желая те, откакто те видях!

                              Пленен, от поглед пръв, от тебе бях!

МОНАХИНЯТА: Какво говориш, братко мой? Не бива!

                             Обет един телата ни покрива!

                             Телата ни не ни принадлежат!

                             Смирение най- чисто те дължат!

СВЕЩЕНИКЪТ: Прости ми ти! И толкова си права!

                              От страст изпуснах мисълта си здрава!

                              Подведе ме едното изкушение!

                              От дявола това е затъмнение!

МОНАХИНЯТА: А може и да бъде просветление!

                             Напразно да се губим във съмнение!

                             От ангелите може да е знак!

                             Кажи ми, братко, как ще любиш? Как???

СВЕЩЕНИКЪТ: Ще бъда нежен, мила, до омая! 

                              Ще те погаля с полъха на Рая!

                              Ще те целувам ненаситно аз,

                               ще любя до забрава и от страст!

МОНАХИНЯТА: Вратата не забравяй да заключиш!

                             Каквото искаш, знай, ще го получиш!

                             Ще дойда утре в стаята ти аз

                             и нека бъде в този същи час!

СВЕЩЕНИКЪТ: Ще чакам, да!Ще бъде красота!

                              Усещам сбъдването на мечта!  ( излиза )

МОНАХИНЯТА: Най- после след години две, почти,

                             ще бъдеш със мъжленце, мила, ти.  ( излиза )