1.10.2010 г., 14:38

В жаравата

656 0 1

В ЖАРАВАТА

 

Два пламъка, припламнали за миг,

нагоре се извиват и преплитат...

По-ярък става техният светлик...

И от жаравата искри политат...

 

Два пламъка, като тела извити,

докосват се, трептят и осветяват

във мрака сякаш мислите ни скрити...

И тази нощ все по-прекрасна става...

 

Два пламъка – припламнали за миг.

Извиват се, а после пак притихват.

Но - там дълбоко - техният светлик

в жаравата отново ражда стихове...

 

 

1 октомври, 2010

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...