1 окт. 2010 г., 14:38

В жаравата

661 0 1

В ЖАРАВАТА

 

Два пламъка, припламнали за миг,

нагоре се извиват и преплитат...

По-ярък става техният светлик...

И от жаравата искри политат...

 

Два пламъка, като тела извити,

докосват се, трептят и осветяват

във мрака сякаш мислите ни скрити...

И тази нощ все по-прекрасна става...

 

Два пламъка – припламнали за миг.

Извиват се, а после пак притихват.

Но - там дълбоко - техният светлик

в жаравата отново ражда стихове...

 

 

1 октомври, 2010

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...