В ЖАРАВАТА
Два пламъка, припламнали за миг,
нагоре се извиват и преплитат...
По-ярък става техният светлик...
И от жаравата искри политат...
Два пламъка, като тела извити,
докосват се, трептят и осветяват
във мрака сякаш мислите ни скрити...
И тази нощ все по-прекрасна става...
Два пламъка – припламнали за миг.
Извиват се, а после пак притихват.
Но - там дълбоко - техният светлик
в жаравата отново ражда стихове...
1 октомври, 2010
© Георги Ванчев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
