Genereux (Любомир Попов) 7 декември 2016 г., 13:03 ч.

В живота ми навлезе мълчешком... 

  Поезия » Любовна

290 5 17

Един след друг сезоните отлитат,

редуват се в безкраен кръговрат,

съдбите ни със други се преплитат

и няма, няма връщане назад...

 

Върти се колелото на живота

и накъсява земният ни път,

изкачва всеки своята Голгота,

а покрай нас променя се светът.

 

Години бях с приятелите верни:

тъгата, самотата и... звездите,

сгъстяваха се облаците черни,

а вятърът отпуснал бе юздите,

 

препускайки на воля из небето,

потънало без нежност в сивота,

разнасяйки отломки от сърцето,

изгубило внезапно любовта…

 

Но ето че просветнаха искри,

а ти се появи съвсем случайно

и хоризонтът светъл се откри

за нещо ново, хубаво, омайно.

 

В живота ми навлезе мълчешком,

изпълни го с любов и тиха радост,

припомних си уюта в бащин дом

и дните на безоблачната младост.

 

Навярно помниш тази вечер тиха

и онзи прашен и неравен калдъръм,

когато във целувка устните се впиха

и всичко се превърна в чуден сън.

 

Описвах с устни профила любим,

лице заравях в твоите къдрици,

решихме заедно докрая да вървим,

а във очите бляскаха звездици.

 

Измина много време оттогава

и все по-скъпа чувствам те сега,

че твоята любов така ме сгрява

и ме изпълва с чувство на нега.

 

 

06.12.2016 год.

Любомир Попов

© Любомир Попов Всички права запазени

Свързани произведения:

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.