В живота ми навлезе мълчешком...
Един след друг сезоните отлитат,
редуват се в безкраен кръговрат,
съдбите ни със други се преплитат
и няма, няма връщане назад...
Върти се колелото на живота
и накъсява земният ни път,
изкачва всеки своята Голгота,
а покрай нас променя се светът.
Години бях с приятелите верни:
тъгата, самотата и... звездите,
сгъстяваха се облаците черни,
а вятърът отпуснал бе юздите,
препускайки на воля из небето,
потънало без нежност в сивота,
разнасяйки отломки от сърцето,
изгубило внезапно любовта…
Но ето че просветнаха искри,
а ти се появи съвсем случайно
и хоризонтът светъл се откри
за нещо ново, хубаво, омайно.
В живота ми навлезе мълчешком,
изпълни го с любов и тиха радост,
припомних си уюта в бащин дом
и дните на безоблачната младост.
Навярно помниш тази вечер тиха
и онзи прашен и неравен калдъръм,
когато във целувка устните се впиха
и всичко се превърна в чуден сън.
Описвах с устни профила любим,
лице заравях в твоите къдрици,
решихме заедно докрая да вървим,
а във очите бляскаха звездици.
Измина много време оттогава
и все по-скъпа чувствам те сега,
че твоята любов така ме сгрява
и ме изпълва с чувство на нега.
06.12.2016 год.
Любомир Попов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Попов Всички права запазени
