В капан на времето

           Дните си броях допреди ден,

           безмълвно чакайки си края,

           защото вече крайно бях сломен

           от факта, че в живота си нехая.

           За мен годините летяха вечно

           и в бързината им изгубих смисъла –

           очите си затварях за небето звездно,

           ушите заглушавах за звука на ритъма.

           Залегнал във леглото бяло

           със завивки от коприна

           никога не осъзнах изцяло

           как живота ми отмина.