Дните си броях допреди ден,
безмълвно чакайки си края,
защото вече крайно бях сломен
от факта, че в живота си нехая.
За мен годините летяха вечно
и в бързината им изгубих смисъла –
очите си затварях за небето звездно,
ушите заглушавах за звука на ритъма.
Залегнал във леглото бяло
със завивки от коприна
никога не осъзнах изцяло
как живота ми отмина.
© Djani All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
