В короната на Вечното дърво
В КОРОНАТА НА ВЕЧНОТО ДЪРВО
... когато покатеря се на клона в короната на Вечното дърво,
за мен ще пее попът от амвона и ще мърмори нещо, но какво? –
доде опечалените роднини един от друг запалват къса свещ,
със старичките мои мокасини към Господа ще се отправя пеш,
ще се напъхам в залеза на рида, в харманите на лунния светлик,
така спокоен нявга ще си ида! – смирен, че на Земята бях за миг,
че най-подир и аз ще кажа сбогом на този изкривен до ужас свят,
във който всички молихме се Богу, но го превърнахме сами във Ад.
А попът ще си глътне баритона! – то, и да пее? – няма за какво.
Ще ви помахам, седна ли на клона! – в короната на Вечното дърво.
6 февруарий 2023 г.
гр. Варна, 8, 30 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
