10 feb 2023, 11:39

В короната на Вечното дърво

  Poesía
303 1 1

В КОРОНАТА НА ВЕЧНОТО ДЪРВО

 

... когато покатеря се на клона в короната на Вечното дърво,

за мен ще пее попът от амвона и ще мърмори нещо, но какво? –

доде опечалените роднини един от друг запалват къса свещ,

със старичките мои мокасини към Господа ще се отправя пеш,

ще се напъхам в залеза на рида, в харманите на лунния светлик,

 

така спокоен нявга ще си ида! – смирен, че на Земята бях за миг,

че най-подир и аз ще кажа сбогом на този изкривен до ужас свят,

във който всички молихме се Богу, но го превърнахме сами във Ад.

А попът ще си глътне баритона! – то, и да пее? – няма за какво.

Ще ви помахам, седна ли на клона! – в короната на Вечното дърво.

 

6 февруарий 2023 г.

гр. Варна, 8, 30 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • че най-подир и аз ще кажа сбогом на този изкривен до ужас свят,
    във който всички молихме се Богу, но го превърнахме сами във Ад.

    Неподражаем и винаги оригинален!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...