В кошницата на живота
Навярно разбрал си – надеждите щастие носят,
но лесно се чупят, щом в кошница всички ги сложиш.
Глупакът единствено шанс от съдбата ще проси
дано ги опази. А ти помисли – неотложно е.
От всяко яйце не очаквай излюпено пиле,
че знаеш – на умните хора небе обещават.
Великденски пъстрите само не търсят закрила,
а оня смелчак, който с удара свой побеждават.
Знам – тяхната сила примамливо цветна те вика
да вкуси душата от светлата вяра във Бога.
Но с този екстаз възкресяващ не трябва да свикваш,
защото ще страдаш, изпразни ли празникът рога.
Яйцето на вярата искаш ли да ти е здраво,
не слагай в бездънната кошница с име "Надежда".
Грижи се черупката негова да е корава
и своето сбъдване в дните пред теб да подрежда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
