В крак с времето
В години съм, а ме е срам:
в монитора се взирам,
а в синкавия му екран
аз нищо не разбирам.
Компютърът едно си знай -
разпитва ме на инглиш!
(Че тебе ти е ред, комай,
юмрукът ми да видиш!)
А Гугълът? - не е за мен,
макар и да е моден.
В прозореца изтлява ден
и плиска злак акорден...
Със времето, все пак, във крак
ще трябва да вървиме
и в този марш, усещам как,
се вписва мой'то име.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
