В края на дъгата
Открих те в края на дъгата -
болезнено и нежно...
Изпих те със сълзата,
изплакана с надежда.
И ти ще ме откриваш сутрин,
дори когато мен ме няма.
Когато две ръце те будят
с толкоз обич закъсняла.
Ще бъда и в дъжда пороен,
жадно който те целува.
И в тишината на покоя
с огъня на две очи жадувани.
И ще ме чуваш пак да пея
за мигове незабравими
и в самотата ще копнееш
за страст и спомени красиви.
Ти знаеш, че ме има -
очакваща те в края на дъгата...
Търси ме, за да ме откриваш!
Или ще можеш без любов във самотата?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Всички права запазени
