Dec 9, 2010, 9:37 AM

В края на дъгата

  Poetry » Love
1K 0 15

Открих те в края на дъгата -

болезнено и нежно...

Изпих те със сълзата,

изплакана с надежда.

 

И ти ще ме откриваш сутрин,

дори когато мен ме няма.

Когато две ръце те будят

с толкоз обич закъсняла.

 

Ще бъда и в дъжда пороен,

жадно който те целува.

И в тишината на покоя

с огъня на две очи жадувани.

 

И ще ме чуваш пак да пея

за мигове незабравими

и в самотата ще копнееш

за страст и спомени красиви.

 

Ти знаеш, че ме има -

очакваща те в края на дъгата...

Търси ме, за да ме откриваш!

Или ще можеш без любов във самотата?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...