rumiana (Румяна ) rumiana (Румяна )
136
Dec 9, 2010, 9:37 AM

В края на дъгата

  Poetry » Love
1K 0 15

Открих те в края на дъгата -

болезнено и нежно...

Изпих те със сълзата,

изплакана с надежда.

 

И ти ще ме откриваш сутрин,

дори когато мен ме няма.

Когато две ръце те будят

с толкоз обич закъсняла.

 

Ще бъда и в дъжда пороен,

жадно който те целува.

И в тишината на покоя

с огъня на две очи жадувани.

 

И ще ме чуваш пак да пея

за мигове незабравими

и в самотата ще копнееш

за страст и спомени красиви.

 

Ти знаеш, че ме има -

очакваща те в края на дъгата...

Търси ме, за да ме откриваш!

Или ще можеш без любов във самотата?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0