В края на дъгата
Открих те в края на дъгата -
болезнено и нежно...
Изпих те със сълзата,
изплакана с надежда.
И ти ще ме откриваш сутрин,
дори когато мен ме няма.
Когато две ръце те будят
с толкоз обич закъсняла.
Ще бъда и в дъжда пороен,
жадно който те целува.
И в тишината на покоя
с огъня на две очи жадувани.
И ще ме чуваш пак да пея
за мигове незабравими
и в самотата ще копнееш
за страст и спомени красиви.
Ти знаеш, че ме има -
очакваща те в края на дъгата...
Търси ме, за да ме откриваш!
Или ще можеш без любов във самотата?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румяна Все права защищены
