Петра (Петя Цонева)
46 158
23.08.2018 г., 12:59 ч.

В края на лятото 

  Поезия » Друга
587 4 9

В края на лятото искам и аз да си тръгна,

боса да мина под свода на житния клас.

Сякаш венчило, небето над мен да се смъкне

в кръг от отлитащи птици на верен компас.

 

Искам да мина по тънкия лед на бостана,

ситно напукан от динен червен ледоход.

И при плашилото хляб да разчупя за двама,

нищо, че има в сърцето си плъстен живот.

 

Пътните вени са станали крехки и тънки.

Пулса им хващам, но само със боси нозе.

Поветът вече заплита кашмирени брънки

и замирисва на пълно със чушки мазе.

 

Искам да литна, намерила тайна пролука,

в плик, адресиран до някой вълшебен Капри.

Есенен дъжд ми напомня, че вече е тука

дългото време. Почакай, за мъничко спри!

 

Картичка нямам. И старият шлагер е честен –

пътят ни повече няма да води до там.

Пускам писмо без адрес по безукорна есен.

Всъщност се моля, навярно разколно, без храм.

 

Не коленича. И гледам как  всичко залязва,

ала държа пеленаче от хляб на ръце...

Нямам адреса на лято, но в топлата пазва

отговор чака подателят – моето сърце.

 

 

 

 

 

© Петя Цонева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??