16.11.2021 г., 20:37

В края на лятото

555 1 0

Една купа сено подпряна,
кацнала насред полето.
И нищо друго в него няма -
само шум от ветровете.

 

Една купа сено събрала
билки дъхави, тревата.
Седя до нея гръб опряла
с поглед впит във небесата.

 

И мисля си, че беше лято,
вееха перчем тревите.
И рееше се птиче ято
от зори към висините.

 

Но слънцето прибра лъчите,
с него взе и топлината.
Косачи пъргави с косите
в купа събраха красотата.

 

Ех, догодина, догодина…
Дано да разцъфти полето!
Сега е есен, после – зима.
В купата аромат на цвете.

 

И ненадейно аз се връщам
някога пак тук в полята
и с поглед замечтан обгръщам
море безкрайно от житата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...