16.11.2021 г., 20:37

В края на лятото

561 1 0

Една купа сено подпряна,
кацнала насред полето.
И нищо друго в него няма -
само шум от ветровете.

 

Една купа сено събрала
билки дъхави, тревата.
Седя до нея гръб опряла
с поглед впит във небесата.

 

И мисля си, че беше лято,
вееха перчем тревите.
И рееше се птиче ято
от зори към висините.

 

Но слънцето прибра лъчите,
с него взе и топлината.
Косачи пъргави с косите
в купа събраха красотата.

 

Ех, догодина, догодина…
Дано да разцъфти полето!
Сега е есен, после – зима.
В купата аромат на цвете.

 

И ненадейно аз се връщам
някога пак тук в полята
и с поглед замечтан обгръщам
море безкрайно от житата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....