16 нояб. 2021 г., 20:37

В края на лятото

558 1 0

Една купа сено подпряна,
кацнала насред полето.
И нищо друго в него няма -
само шум от ветровете.

 

Една купа сено събрала
билки дъхави, тревата.
Седя до нея гръб опряла
с поглед впит във небесата.

 

И мисля си, че беше лято,
вееха перчем тревите.
И рееше се птиче ято
от зори към висините.

 

Но слънцето прибра лъчите,
с него взе и топлината.
Косачи пъргави с косите
в купа събраха красотата.

 

Ех, догодина, догодина…
Дано да разцъфти полето!
Сега е есен, после – зима.
В купата аромат на цвете.

 

И ненадейно аз се връщам
някога пак тук в полята
и с поглед замечтан обгръщам
море безкрайно от житата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....