Една купа сено подпряна,
кацнала насред полето.
И нищо друго в него няма -
само шум от ветровете.
Една купа сено събрала
билки дъхави, тревата.
Седя до нея гръб опряла
с поглед впит във небесата.
И мисля си, че беше лято,
вееха перчем тревите.
И рееше се птиче ято
от зори към висините.
Но слънцето прибра лъчите,
с него взе и топлината.
Косачи пъргави с косите
в купа събраха красотата.
Ех, догодина, догодина…
Дано да разцъфти полето!
Сега е есен, после – зима.
В купата аромат на цвете.
И ненадейно аз се връщам
някога пак тук в полята
и с поглед замечтан обгръщам
море безкрайно от житата.
© Ани Иванова Все права защищены