15.10.2024 г., 12:26

В края на лятото

405 0 2

                                    Дори когато всичко прецъфти
                                    и залезът си пръсне козирката.
                                    Земята – пак ще се върти.
                                    И гълъбче ще гука в небесата.
                                    Ще цвилят край тепето и коне,
                                    развели гриви. Чаткащи с копита.
                                    И пак зората с голи рамене
                                    сред храсти и дървета ще се скита.
                                    И всичко ще изглежда като сън
                                    от приказка за вълци и козлета,
                                    родени край смълчаните скали,
                                    под сенките на цъфнали дръвчета.
                                    Денят отново – пак ще отлети
                                    със птиците, високо над гората.
                                    И може би, с напукани пети,
                                    ще слезе от небето синевата.
                                    Кавал ще свири. Слънце ще пече
                                    по стръмните пътечки на баира,
                                    където вятърът ще скача на въже,
                                    додето залезът на конче се прибира.
                                    И пак ще се разхожда вечерта
                                    край тихите салкъми на Марица,
                                    преди да се накипри есента
                                    за своята последна ръченица.
                                    В която пак с напукани пети
                                    дъждът ще стъпва тежко по тревата.
                                    И пак земята цяла ще кънти.
                                    И гълъбче ще гука в небесата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ревов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...