15.10.2024 г., 12:26

В края на лятото

408 0 2

                                    Дори когато всичко прецъфти
                                    и залезът си пръсне козирката.
                                    Земята – пак ще се върти.
                                    И гълъбче ще гука в небесата.
                                    Ще цвилят край тепето и коне,
                                    развели гриви. Чаткащи с копита.
                                    И пак зората с голи рамене
                                    сред храсти и дървета ще се скита.
                                    И всичко ще изглежда като сън
                                    от приказка за вълци и козлета,
                                    родени край смълчаните скали,
                                    под сенките на цъфнали дръвчета.
                                    Денят отново – пак ще отлети
                                    със птиците, високо над гората.
                                    И може би, с напукани пети,
                                    ще слезе от небето синевата.
                                    Кавал ще свири. Слънце ще пече
                                    по стръмните пътечки на баира,
                                    където вятърът ще скача на въже,
                                    додето залезът на конче се прибира.
                                    И пак ще се разхожда вечерта
                                    край тихите салкъми на Марица,
                                    преди да се накипри есента
                                    за своята последна ръченица.
                                    В която пак с напукани пети
                                    дъждът ще стъпва тежко по тревата.
                                    И пак земята цяла ще кънти.
                                    И гълъбче ще гука в небесата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ревов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....