15 окт. 2024 г., 12:26

В края на лятото

404 0 2

                                    Дори когато всичко прецъфти
                                    и залезът си пръсне козирката.
                                    Земята – пак ще се върти.
                                    И гълъбче ще гука в небесата.
                                    Ще цвилят край тепето и коне,
                                    развели гриви. Чаткащи с копита.
                                    И пак зората с голи рамене
                                    сред храсти и дървета ще се скита.
                                    И всичко ще изглежда като сън
                                    от приказка за вълци и козлета,
                                    родени край смълчаните скали,
                                    под сенките на цъфнали дръвчета.
                                    Денят отново – пак ще отлети
                                    със птиците, високо над гората.
                                    И може би, с напукани пети,
                                    ще слезе от небето синевата.
                                    Кавал ще свири. Слънце ще пече
                                    по стръмните пътечки на баира,
                                    където вятърът ще скача на въже,
                                    додето залезът на конче се прибира.
                                    И пак ще се разхожда вечерта
                                    край тихите салкъми на Марица,
                                    преди да се накипри есента
                                    за своята последна ръченица.
                                    В която пак с напукани пети
                                    дъждът ще стъпва тежко по тревата.
                                    И пак земята цяла ще кънти.
                                    И гълъбче ще гука в небесата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ревов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...