Дори когато всичко прецъфти
                                    и залезът си пръсне козирката.
                                    Земята – пак ще се върти.
                                    И гълъбче ще гука в небесата.
                                    Ще цвилят край тепето и коне,
                                    развели гриви. Чаткащи с копита.
                                    И пак зората с голи рамене
                                    сред храсти и дървета ще се скита.
                                    И всичко ще изглежда като сън
                                    от приказка за вълци и козлета,
                                    родени край смълчаните скали,
                                    под сенките на цъфнали дръвчета.
                                    Денят отново – пак ще отлети
                                    със птиците, високо над гората.
                                    И може би, с напукани пети,
                                    ще слезе от небето синевата.
                                    Кавал ще свири. Слънце ще пече
                                    по стръмните пътечки на баира,
                                    където вятърът ще скача на въже,
                                    додето залезът на конче се прибира.
                                    И пак ще се разхожда вечерта
                                    край тихите салкъми на Марица,
                                    преди да се накипри есента
                                    за своята последна ръченица.
                                    В която пак с напукани пети
                                    дъждът ще стъпва тежко по тревата.
                                    И пак земята цяла ще кънти.
                                    И гълъбче ще гука в небесата.