В кварталния магазин
Сто грама от това сирене дай.
Претегли и сто грама маслини.
Кутия от оня- зеления чай.
И внукът поръча: " вафла вземи ми" .
Хляб, ако има, не много мек.
Че мекият бързо свършва, за Бога!
Всички ми казват: И ти си човек.
Но аз като човек да живея не мога.
Не се оплаквам. Не е и това.
Жива съм. Движа се. Сама пазарувам.
Готвя в къщи. Все още плета.
И на внуците, с радост, дори аз слугувам.
Но болно е някак. Четирийсет лета
работих професия мъжка.
С електрожен, а бях дребна жена...
А виж животът в какво ни превръща.
Аз ще си тръгвам. Имаш клиенти.
А навън студът е ужасен.
И нека вашите мисли са светли!
И всеки ваш ден да бъде прекрасен!
© Ник Желев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хубаво!
-
Самата действителност в стих! Хареса ми!
-
Стойнаааа
Аз съм Ник - мъж. А стиха е за една съседка.
Но ти благодАРЯ ЗА ОТЗИВА! -
Скъпа, Ник, не си сама в тази българска картинка.Работихме по колкото трябва. За съжаление изхарчиха ни спестените за пенсии пари и дори не ни казаха какво ги направиха, а сега? Дълго за обяснение...
Творбата ти е сполучлива и докосваща. Поздрав за нея и авторката й!
Весели празници!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
