В кварталния магазин
Сто грама от това сирене дай.
Претегли и сто грама маслини.
Кутия от оня- зеления чай.
И внукът поръча: " вафла вземи ми" .
Хляб, ако има, не много мек.
Че мекият бързо свършва, за Бога!
Всички ми казват: И ти си човек.
Но аз като човек да живея не мога.
Не се оплаквам. Не е и това.
Жива съм. Движа се. Сама пазарувам.
Готвя в къщи. Все още плета.
И на внуците, с радост, дори аз слугувам.
Но болно е някак. Четирийсет лета
работих професия мъжка.
С електрожен, а бях дребна жена...
А виж животът в какво ни превръща.
Аз ще си тръгвам. Имаш клиенти.
А навън студът е ужасен.
И нека вашите мисли са светли!
И всеки ваш ден да бъде прекрасен!
© Ник Желев All rights reserved.
Аз съм Ник - мъж. А стиха е за една съседка. 
