nikjelev (Ник Желев)
283 955
11 dic 2014, 17:41

В кварталния магазин 

  Poesía
334 0 4

Сто грама от това сирене дай.

Претегли и сто грама маслини.

Кутия от оня- зеления чай.

И внукът поръча: " вафла вземи ми" .

 

Хляб, ако има, не много мек.

Че мекият бързо свършва, за Бога!

Всички ми казват: И ти си човек.

Но аз като човек да живея не мога.

 

Не се оплаквам. Не е и това.

Жива съм. Движа се. Сама пазарувам.

Готвя в къщи. Все още плета.

И на внуците, с радост, дори аз слугувам.

 

Но болно е някак. Четирийсет лета

работих професия мъжка.

С електрожен, а бях дребна жена...

А виж животът в какво ни превръща.

 

Аз ще си тръгвам. Имаш клиенти.

А навън студът е ужасен.

И нека вашите мисли са светли!

И всеки ваш ден да бъде прекрасен!

 

© Ник Желев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво!
  • Самата действителност в стих! Хареса ми!
  • Стойнаааа Аз съм Ник - мъж. А стиха е за една съседка.
    Но ти благодАРЯ ЗА ОТЗИВА!
  • Скъпа, Ник, не си сама в тази българска картинка.Работихме по колкото трябва. За съжаление изхарчиха ни спестените за пенсии пари и дори не ни казаха какво ги направиха, а сега? Дълго за обяснение...
    Творбата ти е сполучлива и докосваща. Поздрав за нея и авторката й!
    Весели празници!
Propuestas
: ??:??