Затворих душата си в мидена черупка...
Песъчинка златна - притисна се до нея.
И сляха се сълзите - звездните...
И бисерна въздишка се отрони,
за живота, за мечтите
и за човешките ни ценности...
А в мен боли и бурята не стихва,
отронена въздишка съм...
на времето в което живея!
Полирам земните си чувства -
душата искам да опазя бяла...
Силна съм! Говоря с ветровете! ...