В летописа на световете
Затворих душата си в мидена черупка...
Песъчинка златна - притисна се до нея.
И сляха се сълзите - звездните...
И бисерна въздишка се отрони,
за живота, за мечтите
и за човешките ни ценности...
А в мен боли и бурята не стихва,
отронена въздишка съм...
на времето в което живея!
Полирам земните си чувства -
душата искам да опазя бяла...
Силна съм! Говоря с ветровете!
И порива им силен, не ще изскубнат
звездната ми същност...! Силна съм!
И бисерна сълза отронена - полита,
през пространството и времето...
за да се докосне до звездните вълшебства!
Вълшебство съм...!
Щом мисля, творя и живея!
Независимо от човешките полюси в човека...
Любов съм...! Но често споря с тишината...!
Слънчев лъч съм! И мисълта ми достига - Всемира!
И трепти любовта ми и светли послания -
към вас все препраща...! Бъдете смели!
Бъдете силни! Бъдете дръзки и непоколебими!
Бъдете искрата - Божествена...
И дарете света със любовта си...
Бъдете, бъдете - щастливи
и се радвайте на живота...!
Звезден миг! Миг от вечност...!
Бисерна сълза - отронена
в летописа на световете...!
18.10.2019г
Катя Джамова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
