1.10.2011 г., 18:31

В листопада...

2.4K 0 41

                              

 

 

                 незримо изнизва се

                 времето,

                 изтича мигът

                 неусетно със светло изпълнен,

                 остава пак болката

                 в тихото,

                 с мисли събирам си тъжен

                 хербарий от листи-слова

                 и от спомени...

 

                 есенен вятър

                 отнася и малкото радост

                 останала,

                 жадно попива в душата

                 дъждът от сълзи,

                 в листопада

                 притихваща нежност

                 рисува картини наоколо

                 в охраво-тъжно...

 

                 от студ са

                 настръхнали думите

                 кротки,

                 вещае тъгата

                 пак в нощите само печал...

                 и все пак... по пътеката бяла

                 от истини

                 нечии стъпки докосват

                 съня ми с обичане...

 

 

          http://www.youtube.com/watch?v=Q6Xk_lqlRAo

 

        МУЗИКА > A Thousand kisses deep - Leonard Cohen

 

                  художник - Jurgen Gorg

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...